English | Ελληνικά
      
РЕПУБЛИКА КИПЪР

Начална страница | Най-често задавани въпроси | Карта на страницата | Интернет връзки | Контакти

Търсене:
Разширено търсене        

История на Кипър

ОтпечатванеОтпечатване


English   Ελληνικά
  

Историята на Кипър е една от най-древните в света, тъй като първите признаци на цивилизация са се появили на острова преди 11000 години (ранен неолитен период). В резултат на заселването на микенските гърци през 13 век, а по-късно и на ахейците през 11 век пр. н. е., Кипър се превръща в значим център на гръцката цивилизация. Поради своето стратегическо място и природни богатства, Кипър е бил завладяван от различни народи. В средата на 9 век пр. Хр. финикийски заселници се настаняват в Кипър, главно по крайбрежито на Китион. По-късно Кипър е завладян последователно то асирийци, египтяни и перси (8-4 век пр.н.е.). В периода 30 г. пр.н.е. - 330 г. от н.е. Кипър става част от Римската империя.

Независимо от това, островът запазва гръцкия си характер, като става част от елинистичната държава на Птолемеите (310 - 30 г. пр.н.е.) и на гръцкоезичния свят на Византийската империя (330 г. - 1191 г.). Населението е успяло да съхрани своя език и културно наследство непокътнати през годините на владението на острова от Ричард Лъвското сърце и Ордена на Темплерите (1191 - 1192), господството на династията Лузинян (1192 - 1489), венецианците (1489 - 1571), османците (1571 - 1878) и англичаните (1878 - 1960).

През 1955 - 1959 г. гръцките кипърци въстават с оръжие в ръка срещу колониалната сила, след продължителна, но безуспешна мирна политика и дипломатически усилия за освобождаване от колониалното робство. През 1960 Кипър получава своята независимост и става конституционна република. Гърция, Турция и Великобритания стават страни-гаранти за независимостта съгласно Цюрихско - Лондонското споразумение. Великобритания получава две военни бази. Политическата власт е разделена между кипърските гърци и кипърските турци в съотношение 3:1. Това дава на кипърските турци (18% от населението), потомци на османските турци, окупирали острова от1571 до 1878, 30% представителство в държавните органи и институции. Освен това турско-кипърската общност получава правото на вето по редица крайно съществени въпроси.

Цели векове кипърските гърци и турци живеят съвместно в мир, както в градовете, така и в селата, в условията на религиозна и културна търпимост. Въпреки това Цюрихско - Лондонските споразумения и конституцията от 1960 г. довеждат до вътрешни конфликти и чужда намеса. Конституцията по своята природа подчертава разликите между кипърски гърци и турци и по този начин засилва тенденциите за разделяне, вместо тези на интегриране. Кипърските гърци са решени да укрепят единството на държавата, докато турско-кипърското ръководство под силното влияние на Турция се стреми към етническа сегрегация и географско разделение. Всичко това довежда до междуобщностни стълкновения през 1963-1964 г., въздушни нападения и заплахи с нашествие от страна на Турция. Кипърските турци се оттеглят от правителството, законодателната власт и държавната администрация. През периода 1968-1974 г. се провеждат преговори под егидата на ООН за постигане на решение.

През този период има затихване на напрежението и постепенно възвръщане към нормалното положение в Кипър.

Военният преврат от 15 юри 1974 г., организиран от тогавашната военна хунта в Атина и насочен против законното кипърско правителство, послужва на Турция като дългоочакван предлог за окупиране на острова. На 20 юли 1974 г. в нарушение на Устава на ООН и всички принципи на международните отношения в Кипър нахлуват турски войски. В резултат на това биват окупирани 36,2% от територията на Република Кипър, акт осъден като грубо нарушение на международното право и хартата на ООН. Турция, която се намира на 74 км разстояние от бреговете на Кипър, игнорира многобройни резолюции на ООН, които призовават към оттегляне на войските й от Кипър.

Последиците от окупацията и инвазията са катастрофални. Хиляди са жертвите, докато 142 хиляди кипърски гърци, което представлява повече от една четвърт от населението на острова, стават бежанци в собствената си родина. Други 20 хиляди кипърски гърци, живеещи в анклавите в окупираната част са принудени да напуснат родните си домове и да се преселят в контролираната от правителството част поради политиката на унижения и лишаване от граждански права, прилагана към тях. Днес са останали не повече от 515 души, повечето от които са хора над 60-годишна възраст. Загубени са 70% от икономическия потенциал, 30% от населението остава без работа. Турските кипърци, живеещи в райони, контролирани от кипърското правителство, биват принудени да преминат в окупираната северна част на острова съгласно политиката на Турция за етническа сегрегация.

В резултат на инвазията 1474 души са везследно изчезнали. Много от тях са били в плен и са били видени в затвори в Турция или в окупираната част преди тяхното изчезване. За съдбата на тези гръцки кипърци, които се смятат за безследно изчезнали, с изключение на един незначителен брой, все още няма отговор или каквато и да е информация. Турция категорично отказва съдействие по този често хуманитарен въпрос.

Културното наследство в окупираната част се разрушава и е подложено на разграбване и оскверняване.

На острова и до днес е разположена 43-хилядна турска войска, въоръжена с най-модерно оръжие. В нарушение на международното право и с цел промяна на демографската структура постепенно, в продължение на години, биват заселвани турци, предимно от Анадола, една от провинциите на Турция, и разселвани на окупираната територия. Броят на заселниците е 160 хиляди. Отчитайки масовата емиграционна вълна на турски кипърци от окупираната част, може да се каже, че общата численост на турските войници и преселници вече надвишава броя на останалото коренно турско-кипърско население.


Начало на страницата




© 2007 - 2024 РЕПУБЛИКА КИПЪР, Министерство на външните работи,
Посолство на Република Кипър в София
Начална страница | Правителствен интернет портал | Откажи | Администратор